През летните ваканции, когато бях малка, често ме заточваха на село за цели месеци. Бяхме 6 внучета, на възраст варираща от едва прохождащи бебета до ученици и баба ми готвеше по цял ден, за да изхрани тази вечно гладна дружина с разнородни нужди. Спомням си я, седнала на стола пред радио-точката да слуша местни клюки и да работи. Ръцете ѝ бяха вечно заети с белене, нарязване, намачкване, разточване и какви ли не други движения, свързани с храноприготвяне. Аз не се увличах много по готвене тогава, повече по яденето, а и баба ми не беше много разговорлива – заета с готвене и слушане нямаше желание да се занимава с мен. Сигурно затова са се запечатали в главата ми малкото неща, който ми е казвала и разказвала. Като например пророческите способности на обелките от ябълки и круши.
Баба ми твърдеше, че ако успееш да обелиш една ябълка на дълга, непрекъсната лента, без да вдигаш ножа или да скъсаш лентата някъде, после внимателно я вземеш и я метнеш през рамо ще се получи първата буква на името на мъжа, за когото ти е предопределено да се омъжиш. И аз естествено, се опитвах да го правя при беленето на всеки плод или зеленчук, който ми попадаше в ръцете. Мятах през рамо обелки от ябълки, круши, краставици и дори банани (с днешната глобализация не се знаеше дали бъдещият ми мъж нямаше да се окаже от Африка, а там ябълки нямат…). Нищо не видях в пророческите обелки, колкото и да се взирах, но навикът си остана. Правя го дори и сега – щастливо омъжена. Като се замисля, баба ми също го правеше, много след като беше прехвърлила петдесетте и никак не ѝ беше вече до мъже и женитби. Надеждата да прочетеш съдбата, да надникнеш отвъд позволеното знание, да разгадаеш бъдещето умира последна.
РУЛО С ПОШИРАНИ КРУШИ и ДЖИНДЖЪР
За крушите:
2 големи круши, обелени, нарязани на 16 полумесеца, всяка
2 лъжици захар (около 50гр)
500мл вода
Ванилия
За рулото:
200гр натурален шоколад
6 яйца
175гр захар
1 с.л. джинджър на прах
За пълнежа:
300гр течна сметана (по-добре да не е растителна)
1 лъжица пудра захар
В две отделни купи разделете белтъците от жълтъците на яйцата.
Към жълтъците добавете цялата захар, без една супена лъжица и разбивайте, докато побелеят и удвоят обема си. Разтопете шоколада на водна баня и го оставете да се охлади.
Разбийте белтъците и една лъжица захар на сняг.
Включете фурната на 180˚С.
Когато шоколадът се охлади (когато потопите пръст е ОК) добавете джинджъра на прах и разбъркайте. После добавете шоколадът към жълтъците и бъркайте бавно и внимателно с метална лъжица, за да не изкарате въздуха от сместа. После добавете белтъците и инкорпорирайте по същия начин.
В голяма тава (тази от фурната, например), застлана с хартия за печене изсипете сместа и я разстелете да е равномерна навсякъде.
Печете в долната част на фурната, за не по-малко от 15 мин. Това руло е много ‘чувствително’ поради липсата на брашно. Внимавайте да е добре изпечено, но не прекалено сухо.
Извадете да изстине, като го държите покрито с влажна кърпа, за да не се напука повърхността.
Поширането на крушите: Важно отклонение – ако крушите са меки не е нужно да ги поширате. Прави се само, ако са твърди и незрели. Обелете 2те круши и ги нарежете на 16 полумесеца всяка. Сложете на слаб котлон във водата със захар и варете докато омекнат. Когато са готови излейте водата и оставете да изстинат.
Разбийте сметаната със лъжица захар, докато стане на крем.
Когато блата е изстинал го преместете от хартията за печене върху влажна, кухненска кърпа. Разстелете отгоре сметаната. Наредете крушите и навийте рулото много внимателно, за да не се начупи.
Оставете за минутка-две, за да ‘свикне’ с формата. После преместете в сервизна чиния и поръсете с пудра захар.
Това руло е въздушно и леко, вкусно, без да е сладко. Може да бъде много неща – следобедна закуска за кафе, десерт след вечеря, тайно подкрепване, за да издържи човек до следващото хапване. Единственото нещо, което не може да бъде е красиво… Не искайте невъзможни неща – наслаждавайте се на живота такъв, какъвто е в чинията ви.
Сладкишът е разкошен:)
И ще хвърлям от тук нататък всички обелки зад рамо :)))
Много хубав разказ!
От мен, хубаво лято!
Едно допълнение :
защо не виждам джинджъра в рецептата?
Уф, Дани – права си!
Старателно описан е вече 🙂
Страхотна умопомрачителна рецепта!!! Но ми образува голям проблем- като видя 200 грама натурален шоколад, си го изяждам най-натурално и не успявам да спретна сладкиша, за който е бил предвиден:(( И затова призовавам хуманиста в теб да изпрати по куриер едно парченце, а аз ще си го хапна сладко за твое здраве:)))
Милена, заради 3-те удивителни ти пращам 3 парчета 🙂
А за шоколада има лек – лупи 400гр: 200 за теб и 200 за сладкиша 😀
Pingback: Руло с поширани круши и едно суеверие | Bulgarian Blog·
Много хубава история и весело разказана! Напомни ми за моята баба, на която също тръсваха по минимум 2 внучета (стигащи до 4-6 понякога) и тя също нямаше много време да се занимава с нас. Както каза бабата на съпруга ми наскоро, „Тогава децата не бяха модерни“. С една дума всеки да се спасява как може. Важното беше да оцелеем живи и здрави, а другото беше екстра, за която нито са знаели, нито са можели да си позволят. Поздрави и мерси за хубава рецепта!
Прекрасно и увлекателно разказана история. Винаги съм съжалявала едно време, че не съм си имала баба на село, нашата си живееше с нас в града (не че е било лошо). Но ми е липсвало онова, което са ми разказвали приятели и съученици, убедена съм, че човек трябва да има и такива спомени и мигове.:-))))
Рецептата ми харесва много, най-вече заради голямото количество натурален шоколад, перфектно за шокохолици.:-))))
Хубава и по-малко дъждовна седмица!
Сърдечни поздрави!
Много интересна история 🙂 Ще пробвам да видя дали съм с правилния мъж 😉 Рецептата също изглежда доста вкусна! Поздрави и хубава есен!
О,много ми хареса целия ти пост!Беше забавно,вкусно и уютно!
Чудесна рецепта!
Поздрави!
Благодаря за прекрасната рецепта! Нямам търпение да се пробвам още този уикенд:)
Страхотна рецепта!! Това изглежда като най-вкусния сладкиш на света! 🙂
Защо защо защо??? не постваш вече!????
Къде къде къде си???
Защото, мила Мария, блогът ми беше отеснял. Трябваше да си помисля, да полежа на тревата, да понаправя малко други неща, за да се уверя, че наистина го обичам 🙂
Сега се връщам и обещавам: ще има промени, но ще сме заедно!
Получи ми се малко сухо. Следващият път ще внимавам с температурата. Поздравления и успех.
Много елегантен десерт, поздравления! Прекрасно презентиран и предполагм не по – малко вкусен!