Ирландски чаен хляб

Английската традиция за пиене на чай имаше ефекта на малка атомна бомба върху живота ми, след като поживях малко по-дълго в Лондон.

Понеже, ние българите, сме малко мнителни веднага започвам с оправданията: ама да не си помислите, че съм се заразила от снобарията, която привидно заобикаля този обичай. Или че сега, като съм се прибрала в България и тероризирам всичките си роднини и приятели, като им изливам в гърлата кани чай с мляко и не им предлагам нищо друго за пиене – като не пият чай да стоят жадни (е, признавам имаше един случай с милата ми В., на която занесох чай, като й ходих на гости и я помолих да ни направи една кана. Оказа се, че млякото й се беше вкиснало и стана на парцали, като го наляхме във врелия чай, но аз й казах че и така е ок и храбро изпих една чаша. После обаче се примирих с невъзможността да се пие подобно нещо и минахме на вино, както си беше редно).

Това, с което ме плени традицията за пиене на чай беше храната, която го съпътства. Малки сандвичи с краставичка или сьомга, твърди скоунс със сметана и конфитюр, кифлички със стафиди, чаен хляб и многобройни други бисквити печива, които имах удоволствието да унищожавам необезпокоявана, докато другите си пийваха кротко чая.

Рецептата, която ви предлагам сега, датира от 16ти век и наистина използва минимално количество и лесно достъпни продукти, защото по онова време дори солта е била екзотика, достъпна само за най-богатите. Единственото, което промених е, че ползвах много разнообразни сушени плодове, а не както в оригинала – само стафиди.

ЧАЕН ХЛЯБ

500гр. сушени смокини

100гр. сушени червени боровинки

130гр. стафиди

55гр. сушени портокалови кори*

275мл силен, черен чай (ърл грей например)

110гр кафява захар

110гр орехи

450гр. брашно

1 яйце

45мл (3 с.л) прясно мляко

2 ч.л сода за хляб

1 ч.л сол

*важно уточнение. Може да замените портокаловите кори с шоколад или просто да добавите още някакви сушени плодове. Отсъствието на корите не е фатално.

Започнете, като нарежете на ситно смокините. Добавете към тях стафидите и червените боровинки, кафявата захар и полейте с горещия чай. Покрийте и оставете да престои една нощ (или повече). Плодовете трябва да са набъбнали и сочни.

Запечете за 5-7мин орехите във фурната. Внимавайте, защото изгарят много лесно. Оставете за изстинат, после накълцайте на едро.

В купа смесете брашното, содата и солта. Изсипете към плодовете.

В купичка разбийте яйцето и млякото. Добавете и тях към плодовете. Бъркайте бавно (то бързо не може, защото сместа е титанично гъста) докато инкорпорирате цялото брашно към влажните съставки. Това не е лесна работа, но когато престанете да откривате малки, бели островчета е готово.

В тава за хляб, с размери 30/10, предварително намазана с масло или покрита с хартия за печене изсипете сместа. Разстелете я по цялата тава и я загладете отгоре.

Печете в предварително загрята фурна на 170˚С за около час до 75мин.

Чаеният хляб издържа до 2 седмици в затворен контейнер. Удивителното е, че колкото по-дълго престоява, толкова по-вкусен става. На 5 ден е абсолютно знаменито ароматен и влажен.