Руло с поширани круши и едно суеверие

През летните ваканции, когато бях малка, често ме заточваха на село за цели месеци. Бяхме 6 внучета, на възраст варираща от едва прохождащи бебета до ученици и баба ми готвеше по цял ден, за да изхрани тази вечно гладна дружина с разнородни нужди. Спомням си я, седнала на стола пред радио-точката да слуша местни клюки и да работи. Ръцете ѝ бяха вечно заети с белене, нарязване, намачкване, разточване и какви ли не други движения, свързани с храноприготвяне. Аз не се увличах много по готвене тогава, повече по яденето, а и баба ми не беше много разговорлива – заета с готвене и слушане нямаше желание да се занимава с мен. Сигурно затова са се запечатали в главата ми малкото неща, който ми е казвала и разказвала. Като например пророческите способности на обелките от ябълки и круши.

Баба ми твърдеше, че ако успееш да обелиш една ябълка на дълга, непрекъсната лента, без да вдигаш ножа или да скъсаш лентата някъде, после внимателно я вземеш и я метнеш през рамо ще се получи първата буква на името на мъжа, за когото ти е предопределено да се омъжиш. И аз естествено, се опитвах да го правя при беленето на всеки плод или зеленчук, който ми попадаше в ръцете. Мятах през рамо обелки от ябълки, круши, краставици и дори банани (с днешната глобализация не се знаеше дали бъдещият ми мъж нямаше да се окаже от Африка, а там ябълки нямат…). Нищо не видях в пророческите обелки, колкото и да се взирах, но навикът си остана. Правя го дори и сега – щастливо омъжена. Като се замисля, баба ми също го правеше, много след като беше прехвърлила петдесетте и никак не ѝ беше вече до мъже и женитби. Надеждата да прочетеш съдбата, да надникнеш отвъд позволеното знание, да разгадаеш бъдещето умира последна.

РУЛО С ПОШИРАНИ КРУШИ и ДЖИНДЖЪР

За крушите:

2 големи круши, обелени, нарязани на 16 полумесеца, всяка

2 лъжици захар (около 50гр)

500мл вода

Ванилия

За рулото:

200гр натурален шоколад

6 яйца

175гр захар

1 с.л. джинджър на прах

За пълнежа:

300гр течна сметана (по-добре да не е растителна)

1 лъжица пудра захар

В две отделни купи разделете белтъците от жълтъците на яйцата.

Към жълтъците добавете цялата захар, без една супена лъжица и разбивайте, докато побелеят и удвоят обема си. Разтопете шоколада на водна баня и го оставете да се охлади.

Разбийте белтъците и една лъжица захар на сняг.

Включете фурната на 180˚С.

Когато шоколадът се охлади (когато потопите пръст е ОК) добавете джинджъра на прах и разбъркайте. После добавете шоколадът към жълтъците и бъркайте бавно и внимателно с метална лъжица, за да не изкарате въздуха от сместа. После добавете белтъците и инкорпорирайте по същия начин.

В голяма тава (тази от фурната, например), застлана с хартия за печене изсипете сместа и я разстелете да е равномерна навсякъде.

Печете в долната част на фурната, за не по-малко от 15 мин. Това руло  е много ‘чувствително’ поради липсата на брашно. Внимавайте да е добре изпечено, но не прекалено сухо.

Извадете да изстине, като го държите покрито с влажна кърпа, за да не се напука повърхността.

Поширането на крушите: Важно отклонение – ако крушите са меки не е нужно да ги поширате. Прави се само, ако са твърди и незрели. Обелете 2те круши и ги нарежете на 16 полумесеца всяка. Сложете на слаб котлон във водата със захар и варете докато омекнат. Когато са готови излейте водата и оставете да изстинат.

Разбийте сметаната със лъжица захар, докато стане на крем.

Когато блата е изстинал го преместете от хартията за печене върху влажна, кухненска кърпа. Разстелете отгоре сметаната. Наредете крушите и навийте рулото много внимателно, за да не се начупи.

Оставете за минутка-две, за да ‘свикне’ с формата. После преместете в сервизна чиния и поръсете с пудра захар.

Това руло е въздушно и леко, вкусно, без да е сладко. Може да бъде много неща – следобедна закуска за кафе, десерт след вечеря, тайно подкрепване, за да издържи човек до следващото хапване. Единственото нещо, което не може да бъде е красиво… Не искайте невъзможни неща – наслаждавайте се на живота такъв, какъвто е в чинията ви.

Галет с рикота, патладжани и много свежи подправки

В моят хладилник винаги има рикота. Фактът, че се разваля трудно (заради добрата опаковка за щастие, а не заради наличието на 105 Е-та) и че става за сладки и солени ястия ме омайва. Винаги намирам за какво да я ползвам. Понякога, както в тази рецепта, рикотата изхранва цялото семейство. Друг път правя десерти или салати.

Преди да пристъпя към описанието на рецептата искам да ви предупредя: рецептата, която пиша днес е леко гениална. Преди около 2 години, след многогодишни кожни проблеми бях диагностицирана с глутенова и белтъчна непоносимост. Не алергия, просто не успявам да се справя с храносмилането и всичко, което остава в организма се трансформира в прекрасни, зрели кожни проблеми. Когато не ям нищо от бяло брашно, не консумирам сирене и мляко небето е безоблачно…обаче, както може би сте чели
тук аз не съм от хората, които ще се примирят лесно с неяденето на определени неща. Затова се опитвам да заобиколя стената.
Месеци наред се опитвах да пека изцяло пълнозърнест хляб. Да пия кафе със соево мляко и дори да не купувам сирене. Честно, животът започна да има по-малко смисъл.

Хлябовете, които пекох бяха клисави и незадоволителни. Кафето горчиво, а липсата на сирене в хладилника ми запушваше всички антени и режеше крилата на гениалността в готвенето. Реших, че компромисът е единственият път напред.

Тестото, което представям тук си е лично мое изобретение, което няма да ви заблуждавам, беше и малко плод на грешка. Състои се от пълнозърнесто брашно, което прави всичко здравословно, но клисаво И малко брашно с набухватели, което дава на тестото  вдъхновението да бъде едно по-добро тесто.ГАЛЕТ С РИКОТА, ПАТЛАДЖАНИ И СВЕЖИ ПОДПРАВКИ

ТЕСТОТО:
190гр пълнозърнесто брашно
60гр брашно, което набухва само
120гр студено масло
60мл студена вода
2с.л лимонов сок (задължително прясно изцеден)
една шепа от ситно накълцаните подправки

ПЪЛНЕЖ:
1 патладжан
1 опаковка рикота (250гр)
25гр босилек
10-15гр мента
3с.л зехтин
сол, пипер

В кухнески робот сложете маслото, нарязано на кубчета. Добавете брашната и завъртете, докато стане на едри трохи. Пренесете в купа и добавете водата, лимонов сок и подправки. С върха на пръстите, или метална лъжица ако сте сръчни, омесете твърдо тесто. Колкото по-бързо го правите, толкова по-въздушно ще е. Обработвайте само докато се получи топка. Ако е нужно добавете още
пълносърнесто брашно. Не всяко брашно поема течности по един и същи начин, но не прекалявайте – малко влажност няма да навреди, а това тесто е маслено и не залепва. Сложете го в тава (най-добре керамична или стъклена) и го разточете или разстелете с пръсти до около 4мм дебелина.

Загрейте фурната на 190С.

В друга купа смесете рикотата, сол, пипер и всички останали свежи подправки.

Нарежете патладжана на кръгове и запържете леко в зехтин.

Върху разстланото тесто нанесете рикотата на дебел пласт в средата. Оставете около 5см по краищата за загъване. Подредете патладжаните, после загърнете краищата. Ако са залепнали ползвайте шпатула, за да ги отлепите.

Пъхнете във фурната, по-средата и печете около час (или докато изглежда изпечено – златист цвят и т.н други признаци).
Оставете да изстине около 5мин, преди да нарежете, защото рикотата е прекалено мека и не е красиво
Галета е прекрасен и студен.

Пиле, мариновано с билки

Мързеливи, първопролетни дни. Изстудено, бяло вино във високостолчести чаши, искрящи на обедното слънце. Аромат на босилек. Миризма на скилидка чесън, зехтин, цвърчащ на дъното на готварски съд, нажежен от огъня и глада.

Твърдостта да ядките или боята на шафран – можеш да се опитваш да ги наподобиш с хиляди химикали, можеш дори да успееш да пакетираш и продаваш лъжата, докато не опиташ истинският вкус. Всички измислици са забравени в момента, в който стриеш листо от риган или връхче копър между пръстите си. Усетиш текстурата и миризмата им остане задълго с теб, попила в кожата и неизтриваема от съзнанието.

Днешната рецепта е точно една такава магия – пиле с билки. Избирам да го сервирам с ароматен ориз, защото това имам под ръка. Топъл, дъхав хляб, сочна салата или още босилек биха били не по-малко достойна компания.

Всичко се готви се бързо, почти толкова бързо, колкото да забъркаш пиле с ориз, което всички си спомняме от детската градина. Да , онова с разкашкания ориз, който се лепи по зъбите и който ще ти изсипят във врата, ако не си го изядеш. Днешната рецепта няма само едно предимство – тя освен вкусна е и умна – ползва само прости, висококачествени продукти, прекрасни за тялото и духа.

ПИЛЕ С БИЛКИ И ЛИМОН

Пиле. Аз ползвах 3 пилешки гърди и 2 бутчета – около 1200гр, охладени

Босилек

Риган

Мащерка

6-7 скилидки чесън, необелени

1 лимон

250мл бяло вино

Сол

Зехтин

Включете фурната на 200 – 220˚С.

В хаванче (или купа) счукайте пресните подправки и зехтина.  Не ситнете подправките, просто ги ‘наранете’, като ги накъсате грубо. Така ще пуснат аромата си най-пълно.

С пръсти загребвайте малко от сместа и масажирайте в месото нежно, но решително, докато ги покриете отвсякъде.

Може да ги оставите да починат час-два, но обедната мараня ме е лишила от всякакво желание за усилие – гладна съм сега и не ми се чака. Подреждам в тавата.

Сплескайте необелените скилидки чесън с плоското на нож. Слагате цяла скилидка, ножа отгоре и натискате с длан силно и решително докато каже: хрус. После в тавата.

Нарежете лимона на кръгчета и наредете отгоре, за да не изсъхва пилето, докато се пече.

Печете в средата на фурната, докато пилето  е леко препечено или докато ви стигне търпението, но не преди соковете от пилето да са прозрачни – явен индикатор, че е безопано да се консумира.

Bon appétit.

Простите, гениални неща

Понякога давам интервюта в главата си. Представям си пълна зала (в главата ми винаги е амфитеатрална и е в НДК, незанйно защо…) аз седя на столче, до мен е интервюиращият ме, и говорим за живота. Той задава въпроси, аз мъдрея и ръся бисери. Естествено всичко се развива супер за мен, защото…ами да си го признаем – аз сама си задавам въпросите и винаги знам най-добрите отговори…

Пита ме например: Кое е най-вкусното и най-лесното за правене нещо, което може да се направи от 1 домат, малко спанак, малко сирене и 5-6 яйца И е достатъчно да нахрани доволно 2-ма човека. Представям си как залата е притихнала, очаквайки, че няма как да дам ясен и категоричен отговор на този въпрос. Няма как да кажа нещо, заслужаващо си да се пише и помни. Всички си мислят, че ще започна да мрънкам, да увъртам, да разтягам локуми. Тогава аз ясно и категорично заявявам: фритата!

Някои от публиката бърчат вежди; други се усмихват скептично; трети недоумяват: какво е фритата? И, ако е толкова вкусно, защо не са знаели за него досега?

Аз се опитвам да обясня, но няма как да обясниш на човек какво е фритата, ако никога не е опитвал. Няма как да обясниш на някого какво е шоколад. Или Кока кола. Или сладолед. Някой неща са единствени. Затова им казват прости и гениални.

Те са първичните цветове, от които след това се появяват картините. Те са основата, която трябва да си готвил и опитвал, за да може след това да ти обясняват как да надграждаш над това.

ФРИТАТА С ДОМАТ И СПАНАК

5-6 яйца

1 домат, може и голям

1 малка глава лук

1 скилидка чесън

Спанак – пресен или замразен. Ако е замразен 3-4 топки, пресен около 150гр.

100гр сирене (каквото имате)

Сол

Пипер

Нарежете на много ситно чесън, лук и домати. В тиган, на среден огън запържете лукът и чесъна за 2-3 мин, после добавете доматите.  Добавете и спанака, сол, пипер и оставете да се пържат леко, за 5 мин.

Загрейте фурната на 200˚С.

Счупете яйцата в купа и разбийте с вилица. Изсипете в тигана, като с помощта на шпатула леко бутате зеленчуците към средата на тигана, за да влязат яйцата под тях. После отново ги разпределяте равномерно, поръсвате натрошеното сирене отгоре и пъхате тигана във фурната да се запече за 10-15мин или докато, като разклатите тигана, средата не се помръдва.

Това е.

А е знаменито вкусно.

Спаначени кюфтенца с домашно картофено пюре

Откакто имам Кинел имам чувството, че преоткривам света. Основно защото цялата световна библиотека (е, добре де тази на Амазон ама то е същото) е на един клик разстояние. Онзи ден както си търсех някаква готварска книга случайно попаднах на Healthy Skin Diet от Карен Фишер. Имаше ужасно много препоръки от читатели + един куп награди и това, както и факта че мога да взимам безплатни тестови откъси от книги, които не съм сигурна, че искам да купя преодоляха изконният ми скептицизъм по отношение на книгите за диети.  Зачетох я веднага и…ами не можах да спра.

Книгата е написана в онзи много любим мой стил ‘поп-научно’.  Обяснява подробно, с термини и сложна химия и с прости думи, ако химията ви е тъмна Индия, как и защо прекрасната кожа не е въпрос на гени (при някои е, но и за нас едропорестите и склоните към пъпчасване има надежда). Дава примери като за пълни лаици защо и как работят веществата, кои са абсолютно необходимите ни витамини и минерали и какво да променим, за да успеем да се справим със сериозни, здравословни проблеми и с много козметични такива. Наистина, Карен Фишер обяснява увлекателно у убедително неща, които съм искала да знам в последните 15 години.

Разказвам ви всичко това, защото оттогава всеки път, когато избирам какво да ям ‘чувам’ в главата си малки откъси от книгата: ‘Тъмно зелените растения са като чисто злато за организма’  или ‘Кореноплодните съдържат огромно количество цинк и магнезий и затова са полезни за правилното усвояване на Омега-3’; И т.н. Честно, не си спомням друга книга да ме е карала да запомня и ¼ от количеството информация, което остана в мен, след като прочетох тази.

Днешната рецепта е изцяло ‘нашепната’ от Мис Фишър.

СПАНАЧЕНИ КЮФТЕНЦА С ПЮРЕ ОТ КАРТОФИ И МОРКОВИ

За спаначените кюфтенца:

250гр замразен спанак, размразен

120гр (1/2 чаша) галета

100гр настърган кашкавал

Сол

Скилидка чесън, настъргана

Индийско орехче

Черен пипер

Сложете в купа всичките съставки и омесете до получаването на тесто. Направете топчета, които можете да печете във фурна на около 200˚С или, както направих аз да запържите в малко олио са около 10мин на котлона.

За опцията с фурната не гарантирам, че ще запази формата на кюфтенца, така че за да няма разочаровани направо ги направете на питки.

За домашното картофено пюре:

4-5 картофа

2-3 моркова

Бучка масло

50мл прясно мляко

Сол

Пипер

Малко хора знаят, поне около мен, че картофеното пюре, разбивано в миксер променя структурата на глутена в картофите и ги прави много по трудни за усвояване от организма, особено при малки деца.  Затова моето картофено пюре винаги е мачкано с прибор за картофено пюре, а не мляно с миксер.

И не, точно това не го научих от ОНАЗИ книга

Сложете вода да заври, обелете, нарежете и сложете зеленчуците да врят. Кога са готови, най-лесно се разбира, като набодени с вилица картофите се разпадат. Отделете ½ чаша от водата, в която зеленчуците са се варили, останалата изхвърлете. В същата тенджера добавете маслото, млякото, още сол и пипер на вкус и пасирайте с ръчен пасатор. Ако не искате пюрето да стане прекалено тежко, като добавяте много мляко ползвайте водата, която запазихме от варенето. Ако не се притеснявате вкусът да е силен – доливайте мляко, докато сте постигнали желаната гъстота.

Трябва да призная, че на мен бучки в пюрето ми допадат мно-го. Придават му един такъв мил, домашен вид. Това пюре никога не е напълно гладко свободно от бучки…все пак е ръчна изработка. Ако бучките ви притесняват много можете да ползвате ето този уред.

Лимонов сладкиш с глазирани лимони

Понякога, когато решавам какво да сготвя не отивам да пазарувам, не правя дълги списъци и не разглеждам хиляди рецепти в захлас. Не, просто се оглеждам в кухнята и виждам какво бих могла да направя с подръчни средства. И двата подхода – този на голямото планиране, избиране и купуване и този, на икономията и съобразяването с наличности, си имат предимства. При втория нещата се получават по-бързо и имаш възможност да спасиш неволно залежали лимони, купени за нещо или просто по прищявка и забравени. Едни такива три лимона ми привлякоха вниманието днес – стояха в купата за плодове отдавна и леко бяха започнали да се отчайват, че някога ще влязат в употреба. Подържах ги в ръка, помирисах ги и веднага се сетих за глазирани, захаросани лимони.

Запретнах ръкави и направих слънчев, лимонов сладкиш за чудо и приказ.

ЛИМОНОВ СЛАДКИШ С ГЛАЗИРАНИ ЛИМОНИ

За сладкиша:

300гр брашно

5гр сода за хляб

½ кофичка кисело мляко

½ чаша (100мл) олио

1 и 1/3 (265гр) чаши захар

3 яйца

Щипка сол

Кората на 1 лимон

1/3 чаша сок от лимон

1 пакетче или 1ч.л ванилия

За глазираните лимони:

1 лимон

1 чаша захар

Започнете с глазираните лимони. Отнемат 1 час, което е по-бавно от сладкиша и ще ви занимават малко със себе си, така че не пречат да приготвяте сладкиша, докато се готвят.

Нарежете лимона на резенчета възможно най-тънко, но да са цели кръгчета. Сложете на котлона тенджера с вода около 1 пръст. Когато започне да ври сложете резените лимон и ги оставете да врят около минута. Извадете, изцедете и веднага сложете в ледена вода. Това се прави за да спре процеса на варене – за да не се обезцветят и омекнат прекалено лимоните. Междувременно излейте водата от тенджерата, сложете 1 чаша захар и 1 чаша вода и оставете захарта да се разтопи. В никакъв случай не я оставяйте да заври, защото ще започне да се карамелизира и да променя цвета. Искаме лимонено жълти лимони, нали така?

Когато захарта се е разтопила сложете резените лимон и оставете на много тъх огън един час.

Ред е на сладкиша.

Загрейте фурната на 170˚С.

Пресейте брашното и солта. В купа сложете киселото мляко и содата и оставете леко да шупне. Сложете с друга купа захарта и яйцата и разбийте около 2 минути, добавете ванилията и брашното и разбийте още до получаването на хомогенна смес. Добавете олиото и лимоновия сок и бъркайте с лъжица докато поеме течността. Сложете в тава (26 см овална или 30/10 форма за хляб), като предварително я намажете с олио за да не залепва.

Печете около 50мин или докато дървена клечка, забодена в центъра излиза суха.

Когато лимонените резени са готови извадете ги в чиния и ги оставете да изстинат. Стават твърди и много лъскави. Не изхвърляйте водата със захар!

След като се уверите, че сладкишът е изпечен извадете го и го оставете да почине 10мин. После го сложете на поднос/сервизна чиния или в каквото сте решили да го съхранявате и го полейте с водата със захар, в която са къкрили лимонените резени. Ако е прекалено гъста добавете лимонов сок, докато се получи достатъчно течна, че да попива в сладкиша.

Подредете резените глазирани лимони върху сладкиша и сервирайте!

Спаначено ризото



В дъждовни дни, като днес, често ми се иска да се свия на топка и да не мърдам. Бедата е, че в същото време ми се иска да хапвам топла храна, а някой трябва да я сготви (което неминуемо изисква размърдване). Тогава прибягвам до 7 минутните вечери – рецепти, които мога да правя със затворени очи, минимална концентрация и минимално количество продукти.

Ризото ме научи да правя Джейми. Не, не на живо – по интернет. Но откакто знам неговата рецепта за ризото престанах да експериментирам, с каквито и да било други. Тя, рецептата, е съвършена.

СПАНАЧЕНО РИЗОТО

1 глава лук

1 стрък праз

Бучка масло

Зехтин

200гр. ориз Арборио (с никакъв друг не става)

400мл горещ бульон или вода

20гр. сушени гъби (манатарки)

150гр пресен спанак, нарязан на много едро

Сол

Пипер

100гр. козе сирене

Започнете, като накълцате лук и праз на ситно. Аз ползвам моя блендер, който се справя с тази задача за под 3 сек. На среден огън разтопявате бучката масло, и зехтин (колкото ви душа иска. В моя случай 2-3 супени лъжици), слагате накълцаните зеленчуци в тенджерата и задушавате, докато леко започнат да се оцветяват -5-6мин.

След това добавяте оризът и леко повишавате напрежението (огъня). След минута-две зрънцата на ориза започват да ставал леко прозрачни по краищата. Това ни е целта. Слагате гъбите, бульон и спанака и бъркате – не енергично, а леко, за да се обедини всичко.

Една скоба за бульона: не слагайте кубчета. Ако нямате домашен сложете вода, непременно гореща или вино и вода. Кубчетата имат тежък, химически аромат, а спанака и козето сирене са много нежни съставки и ако сложите нещо много силно отгоре просто ще убие всичко друго.

Намалете огъня много и оставете да къкри, като разбърквате често, за да се уверите, че не загаря по дъното и че има достатъчно вода. Ако няма доливайте –единственото условие е да е гореща.

Когато зрънцата ориз са сварени – меки отвън, със съвсем малка твърдост вътре, не се притеснявайте да ги тествате – ризотото е готово.

Изключете котлона; сложете още малко маслои 2/3 от сиренето натрошено. Разбъркайте, сложете капака и оставете 2мин да си ‘почине’. Това е важно, защото оризът бавно попива още от соковете около него и ще го направи още по-вкусен.

Сервирайте, поръсено с остатъка от козето сирене и прясно смлян черен пипер.

Френски соленки

Тези топящи се в устата, френски соленки са находката на януари. Наложи се да приготвя солидно количество храна за едно малко парти (едно от онези събирания, на които никой не отива да се нахрани, но всякаква храна е добре дошла) и между двойните дози канелени охлюви, тройни дози овесени бисквити (Забележете снимката на овесените бисквити – една от първите ми публикации в блога Не че сега съм супер фотограф, но поне успявам да фокусирам – имам напрдеък!) и всякакви други дребни сладки открих, че нямам нито една рецепта за соленки. Ако ме попитате за любими сладки веднага бих изброила поне десет вида, но сериозно се затрудних в изборът си на рецепта за соленки.

Разтворих любимата си книга за помощ, когато вече е прекалено късно за каквито и да били експерименти (която удобно се казва простичко: Baking) и попаднах на тези традиционни, френски соленки със сирене и сусам. Правят се изключително лесно и бързо, става огромно количество от посочените продукти – 60 до 80 (зависи от формата, която ще изберете; ако е по-голяма стават по-малко на брой)  и са ронливи и топящи се в устата като нищо друго на света.

ФРЕНСКИ СОЛЕНКИ СЪС СИРЕНЕ И СУСАМ

150гр масло на кубчета

150гр брашно (може да е нужно и повече)

150гр сирене, кашкавал или каквото имате в хладилник. Аз ползвах 40гр настърган пармезан и 120гр кашкавал. Знам, че е повече от 150, но не ми се искаше да остава в хладилника 10гр кашкавал или пармезан и затова сложих всичко.

1 жълтък

Сусам за поръсване

В купа настържете сирената. Добавете брашното и разбъркайте с пръсти. Добавете маслото и втрийте набързо в брашното и сирената до получаването на едри трохи. Сложете жълтъка и месете около минута, докато се получи тесто. Не е нужно да е гладко или добре омесено – важното е да става на топка. Работете бързо, за да не се разтопи маслото. По-късно малките бучки масло разделят тестото на тънки кори и соленките стават въздушни и топящи се. Увийте в плик или прозрачно фолио и сложете в хладилник.

През това време постелете с хартия за печене големи тави – аз ползвах тавата на фурната и една силиконова постелка. Загрейте фурната на 200˚С.

Поръсете гладка повърхност с брашно. Разточете тънка кора (2-3мм) и с произволно избрана формичка режете фигури в тестото- ако нямате фигурки и чаша с тънки стени става. Подреждате в тавите, поръсвайте със сусам и печете. Изрезките правите отново на тесто, увивате във фолио и държите в хладилник докато едната тава е готова и е време за следващата.

Готови са за около 20мин, но изчакайте леко да изстинат, преди да ги вадите от тавата, защото са много деликатни.

Прекрасна рецепта за без-соленковия ми архив. Сигурна съм, че към тези ще се присъединят и много други.

Шоколадов чипс

Бърз за приготвяне този… хм, сладкиш? е прекрасен за похапване между похапвания. Нещо като браунита, но тънки и хрупкави, тези късчета енергия са любими на тинейджъри и всички, за които е задължителна (или пожелателна) закуска в 16:00, след следобеден сън.

Значи представете си: ден само за себе си, в който сутрин (около или след 10) ви носят кафе в леглото. Докато си четете любимото женско списание/блог за храна/книжка, си пиете кафето, с един шоколадов чипс. После лежерен обяд с приятелки, кротък шопинг (всичко ви стои пре-крас-но!) и прибиране у дома за следобеден сън, за да сте свежа и духовита на партито довечера. Съпругът ви прави парти по случай хуманитарната си наградата, която е спечелил защото е спасил цяло село в Африка и международна организация го награждава с 1 000 000 $. След съня пиете ментов чай с още едно парче шоколадов чипс и светът е идеален.

Не е възможно това да се случи? Знам.

За сметка на това всичко, което ще ви кажа, за шоколадовия чипс си е чистата истина: прави се бързо, пече се бързо и е много вкусен.

ШОКОЛАДОВ ЧИПС

110гр масло

50гр натурален шоколад

1 ч.л нескафе

100гр захар

1 яйце

Ванилия

Щипка сол

30гр брашно

75гр орехи, нарязани на едро

Затоплете фурната на 180˚С.

В тенджера, на средно силен котлон, разтопете маслото, като го оставите да цвърчи, но не и да загори (около минута). Махнете от огъня и сложете начупения на блокчета шоколад и нескафето. Бъркайте с лъжица, докато шоколада се разтопи (около минута). Добавете захарта, яйцето, ванилията, солта и брашното. Бъркайте, докато всичко е хомогенно (около минута).

Постелете тава с размери 40см/25см (или кръгла, с диаметър 30см, но така по-трудно ще постигнете красиви и равни парчета) с хартия за печене. Изсипете сместа в тавата и поръсете с орехи.

Печете около 15мин, по средата на фурната. Ако ги обичате по-меки и сочни извадете по-рано.

Ако искате да са наистина хрупкави ги оставете поне за 15мин. Важно е да ги нарежете докато са топли, защото ще започнат да се чупят.

Наистина няма пълно щастие, но има този шоколадов чипс, който прави света да изглежда много по-добър.

Канелени охлюви

От както се запознах с тези сладкиши често си мисля, че думата ‘страст’ неправилно се употребява за връзкaтa между мъж и жена – много по-добре приляга на връзката, която имам към тези малки, сладки, чувствителни и изискани, с добро чувство за хумор, стабилни в трудни моменти, страхотно миришещи, канелени…охлюви. Според мен те са всичко, от което една жена има нужда. Като една традиционно семейна рецепта имат потекло от столетия; били са на трапезата на крале и кралици; могат да печелят пари (или поне шефовете им правят пари, продавайки ги, но не е ли така винаги…). Последно, но едно от най-важните неща в нашата връзка – когато се разделиш с един, друг чака веднага след това и така завинаги. Е, или поне докато ти се пече тава, след тава, след тава…

 

КАНЕЛЕНИ ОХЛЮВИ

За тестото:

500гр брашно

120гр захар

7гр мая (1 пакетче)

1 ч.л. сол

225мл мляко

40гр масло

1 яйце

1 ч.л. ванилия

За пълнежа:

200гр мусковадо захар (или друга кафява)

15гр мляна канела

150гр масло

50гр стафиди

За канеления сос:

25гр масло

50гр мусковадо захар

Щипка сол

½ ч.л мляна канела

За тестото: сложете брашното, захарта, маята и солта в купа. Затоплете млякото и маслото, докато маслото се разтопи. Махнете от огъня и оставете да се охлади за минута-две. Сложете яйцето и ванилията и започнете да разбивате. Добавяйте брашното лъжица, по лъжица, докато започне да се оформя тесто. Изсипете го върху набрашнена повърхност и месете около 5мин или докато тестото е твърдо и еластично.

Сложете го в купа, покрийте го с кърпа или фолио, но оставете отвори за въздух и оставете на топло място за около час и ½ до 2 часа да втаса.

Междувременно пригответе соса и пълнежа. За соса: разтопете захарта, маслото и солта и канелата и изсипете в намаслена тава с размери 23 на 33см. Оставете настрана.

За пълнежа: смесете захарта и канелата. Оставете настрана.

Когато тестото е втасало – удвоило е обема си или са минали 2 часа и определено не ви се чака повече, месете го за кратко,  разстелете го на набрашнена повърхност на правоъгълник с приблизителни размери 35 на 45см и го намажете с масло (от пълнежа). Поръсете канелата и захарта, после стафидите. Започвайки от дългата страна започнете внимателно да навивате руло, което да не е много стегнато – тестото ще втасва отново. С остър нож срежете рулото на две, после половинките на четвъртинки и т.н. докато нарежете цялото руло на равни кръгчета. Аз ги обичам с дебелина 1 см до 1 ½см., но си е изцяло ваша работа колко дебели ще ги правите.

Сложете рулата в тавата със соса, като не ги слагате прекалено близо – оставете разстояние от около сантиметър между тях. Покрийте тавата с влажна кърпа и оставете рулата на тъмно място да втасат втори път. Обикновено 45мин са напълно достатъчни.

Затоплете фурната на 180˚С.

Печете ги докато са златисти на цвят и на пипане са твърди.

Оставете ги да си починат около 30мин в тавата, после с помощта на нощ внимателно ги извадете и се пригответе да разберете какъв е истинският смисъл на думата ‘страст!’.

П.С. Прекрасни са за Коледа. Ако сте в щедро настроение – споделете. Ако не, тавата би трябвало да ви стигне до Нова година..