Тиквено пюре

Никога не съм знаела, че тиквеното пюре може да бъде основна кулинарна съставка. Когато живееш в дадена страна приемаш, че определени неща се приготвят/ядат по определен начин – тиквата може да бъде варена, печена, дори пържена, ако че чувстваш в по-екстравагантно настроение. Оказва се обаче, че в Америка има тиквено пюре в консерва и често се ползва към сладкиши и основни ястия. Кой да предположи?

Преди около седмица-две получих ¼ тиква, като дарение, със заръката да направя нещо вкусно. Оттогава тиквата отлежава на дъното на хладилника и даже дава леки признаци за сродяване със синьото сирене на по-горната лавица –  вече е покрита лееко с мухъл.

Харесах един чийз кейк без брашно, които се оказа с тиквено пюре.. После си харесах едно къри, което отново се оказа с пюрирана тиква. Наложи се да си го приготвя и даже си затворих 1-2 бурканчета – не се знае, кога ще ми потрябва пак.

ТИКВЕНО ПЮРЕ

Основната и единствена съставка е тиква. Колкото и каквато имате.

Отворете тиквата и изчистете от семките и меката част. Направете го старателно, защото меката част много често е горчива. Нарежете я на големи, триъгълни парчета. Покрийте тава с метално фолио и наредете парчетата с кората нагоре. Това се прави, за да не се запича самата тиква, а само кората. Металното фолио отразява топлината, която идва от горния реотан и почти прави тиквата на вкус като задушена, а не печена.

Печете около 30мин на 170˚С.

След като извадите от фурната оставете да изстине и с помощта на лъжица остържете тиквата от кората. Пасирайте добре в кухненски робот или с ръчен пасатор, като ако все още има бучки минете през цедка.

Затворено в буркан може да издържи 2-3 седмици.

Следват: рецепти за тиквен чийз кейк без брашно, супа от тиква и броколи и къри с тиквено пюре.

Ирландски чаен хляб

Английската традиция за пиене на чай имаше ефекта на малка атомна бомба върху живота ми, след като поживях малко по-дълго в Лондон.

Понеже, ние българите, сме малко мнителни веднага започвам с оправданията: ама да не си помислите, че съм се заразила от снобарията, която привидно заобикаля този обичай. Или че сега, като съм се прибрала в България и тероризирам всичките си роднини и приятели, като им изливам в гърлата кани чай с мляко и не им предлагам нищо друго за пиене – като не пият чай да стоят жадни (е, признавам имаше един случай с милата ми В., на която занесох чай, като й ходих на гости и я помолих да ни направи една кана. Оказа се, че млякото й се беше вкиснало и стана на парцали, като го наляхме във врелия чай, но аз й казах че и така е ок и храбро изпих една чаша. После обаче се примирих с невъзможността да се пие подобно нещо и минахме на вино, както си беше редно).

Това, с което ме плени традицията за пиене на чай беше храната, която го съпътства. Малки сандвичи с краставичка или сьомга, твърди скоунс със сметана и конфитюр, кифлички със стафиди, чаен хляб и многобройни други бисквити печива, които имах удоволствието да унищожавам необезпокоявана, докато другите си пийваха кротко чая.

Рецептата, която ви предлагам сега, датира от 16ти век и наистина използва минимално количество и лесно достъпни продукти, защото по онова време дори солта е била екзотика, достъпна само за най-богатите. Единственото, което промених е, че ползвах много разнообразни сушени плодове, а не както в оригинала – само стафиди.

ЧАЕН ХЛЯБ

500гр. сушени смокини

100гр. сушени червени боровинки

130гр. стафиди

55гр. сушени портокалови кори*

275мл силен, черен чай (ърл грей например)

110гр кафява захар

110гр орехи

450гр. брашно

1 яйце

45мл (3 с.л) прясно мляко

2 ч.л сода за хляб

1 ч.л сол

*важно уточнение. Може да замените портокаловите кори с шоколад или просто да добавите още някакви сушени плодове. Отсъствието на корите не е фатално.

Започнете, като нарежете на ситно смокините. Добавете към тях стафидите и червените боровинки, кафявата захар и полейте с горещия чай. Покрийте и оставете да престои една нощ (или повече). Плодовете трябва да са набъбнали и сочни.

Запечете за 5-7мин орехите във фурната. Внимавайте, защото изгарят много лесно. Оставете за изстинат, после накълцайте на едро.

В купа смесете брашното, содата и солта. Изсипете към плодовете.

В купичка разбийте яйцето и млякото. Добавете и тях към плодовете. Бъркайте бавно (то бързо не може, защото сместа е титанично гъста) докато инкорпорирате цялото брашно към влажните съставки. Това не е лесна работа, но когато престанете да откривате малки, бели островчета е готово.

В тава за хляб, с размери 30/10, предварително намазана с масло или покрита с хартия за печене изсипете сместа. Разстелете я по цялата тава и я загладете отгоре.

Печете в предварително загрята фурна на 170˚С за около час до 75мин.

Чаеният хляб издържа до 2 седмици в затворен контейнер. Удивителното е, че колкото по-дълго престоява, толкова по-вкусен става. На 5 ден е абсолютно знаменито ароматен и влажен.

Овчарски пай с вино

Има едни такива рецепти, които като захладнее навън, веднага изскачат от прашните ъгълчета на лятното ми съзнание и се озовават на върха на небцето ми. Преглъщам веднъж-два пъти и веднага знам – хапва ми се ароматно телешко, с картофи и подправки, а за компания – вино. Или още по-добре телешко с картофи ВЪВ вино.

Овчарският пай е много традиционна английска рецепта, която разлива благотворната си топлина по всички ъгълчета на тялото, а оттам сгрява и душата. Даже така и казват в Англия – ‘comfort food’, което ще рече храна, която носи покой и утеха на тялото. Има и други такива сгряващи рецепти, но тази ми е особено любима.

Има два вида много подобни пайове – shepherd’s pie и cottage pie. Правят се почти идентично, но shepherd’s pie е с агнешка кайма, a cottage pie с телешка. Аз направих cottage pie, с телешко, но в България и двата пая се наричат овчарски, което е напълно ок, предвид минималните им разлики. Обикновено в пая не се слага вино, а бульон, но аз не можах да се въздържа да не попроменя малко рецептата. За онези от вас, които не харесват да готвят с вино, могат просто да заменят посоченото количество с телешки бульон.

Пая може да се направи в една голяма тава, подобно на мусака, или в индивидуални съдини, както ви е удобно.

ОВЧАРСКИ ПАЙ С ВИНО

560гр телешка кайма

290мл червено вино

1 глава лук

2 моркова

1 стрък селъри

1 консерва домати (400гр)

2 с.л. доматено пюре

2 с.л. олио

1-2 дафинови листа

Сол, черен пипер

За картофеното пюре:

750гр. картофи

60мл прясно мляко

80гр масло

Сол, черен пипер.

Нарежете на много ситно лука, селърито и морковите. В тенджера на умерен огън сложете олиото и задушете наситнените зеленчуци за около 5мин. Добавете каймата и като бъркате непрекъснато запържете още 3-4 мин, или докато каймата покафенее. Изсипете цялата консерва домати, доматеното пюре, виното, подправките и оставете да покъкри около 30мин, като разбърквате когато имате вдъхновение.

Междувременно сварете картофите, добавете маслото, млякото и подправките и намачкайте на сухо и бучесто пюре. Не се изкушавайте да го пасирате или да добавяте още масло или мляко, защото докато се пекат на етап ‘две’ пюрето поема от соса на телешкото и ако не е сухо се получава една не много приятна, но не особено красива каша.

След около 30мин къкрене от каймата със зеленчуци ще се е изпарила част от течността, но не напълно. Изсипете я в тава с приблизителни размери 20 на 30см и с помощта на лъжица разпределете пюрето върху нея. Ако искате да стане красиво сложете пюрето в сладкарски шприц, без накрайник и шприцовайте дълги, успоредни линии. Или може да пуснете въображението си на свобода и да измислите и други начини как да направите вашия пай абсолютно красив и уникален.

Когато сте готови със нанасянето на картофеното пюре върху телешкото пъхнете във фурна загрята на 200˚С и запечете за около 30мин.

Прекрасна и лесна рецепта, която заслужено е класика.

Лазаня с… леща

Тази лазаня с леща е с толкова необичаен вкус, че все едно я е приготвял някой полудял индиец –емигрант, който докато готви в Италия типичните италиански специалитети, не може да се стърпи и да не добави нещо от себе си и родината си, ей така, от носталгия. Малко леща в плънката, малко люто в доматите… и става лазаня за чудо и приказ – лека и въздушна, а вкусна, като за пет обикновени лазани.

ЛАЗАНЯ С ЛЕЩА И РИКОТА

8-9 готови кори за лазаня, без предварително варене

2 моркова

1 малка глава лук

1 скилидка чесън

2 стръка селъри

1 консерва домати (400гр.)

2-3 сл. зехтин

90гр червена леща

250гр сирене рикота

100гр котидж сирене

50мл прясно мляко

1 яйце

Пресен риган

Пресен босилек

Сол

Лют червен пипер

Черен пипер

Зеленчуците се нарязват на много ситно. Аз ползвам кухненски робот и ги накълцвам много на дребно.

В тенджера, на среден огън, в зехтин, задушаваме лука и чесъна за 2-3 мин, после добавяме селъри и морковите и задушаваме за още 2-3 мин. Изсипваме лещата, доматите и добавяме 200мл вода. Поръсваме лютия пипер, черен пипер, сол и оставяме да къкри около 30мин.

В купичка смесваме сирената, риган, босилек и прясно мляко и разбъркваме добре.

Включваме фурната на 180˚C.

Във форма за хляб 10/30см или малка тава 20/20см слагаме ½ от зеленчуците. Те са все още доста водни, но това е добре за сухите кори лазаня. Покриваме с 2-3 кори, отгоре слагаме ½ от сирената, после още 2-3 кори и остатъка от зеленчуците и пак 2-3 кори лазаня.

В оставащата ½ от сирената добавяме яйцето, разбъркваме добре и заливаме върху последната кора.

Пъхаме във фурната и печем за около 30 – 40мин. Ако горната кора се запича прекалено бързо може да се покрие с фолио или да се напръска с няколко капки вода.

Есенно съвършенство

Колкото повече есента навлиза в разцвета си, толкова повече навсякъде  ми мирише на ябълки. Онзи ден минавам покрай една пицария, вратата се отваря и.. ме лъхва миризмата на печени ябълки. Отивам на гости на родителите ми и те ми дават огромен плик със селски ябълки – от онези дебелокорите, които ако ги оставиш на тъмно ще изтраят до декември.

Кой обаче би ги оставил до декември?! Веднага намерих сладкиш, който да задоволи апетита ми за шоколад тези дни и да го съчетае с аромата на ябълки и канела.

ЕСЕННО СЪВЪРШЕНСТВО

100г бяло брашно

½ ч.л. сода за хляб

1 ч.л канела

150г овесени ядки

90г захар Мусковадо

50г бяла захар

60г крема сирене

60г масло

150г настъргана ябълка (около 1 средна, обелена)

1 яйце

5мл ванилия (или 1 пакетче)

100г бял шоколад, нарязан на ситно

За глазурата:

60гр бял шоколад

60гр крема сирене

2мл. ванилия (или ½ пакетче)

Канела за поръсване.

Включете фурната на 175˚С и покрийте с хартия за печене метална тавичка с размери 20/20см. Аз ползвах форма за хляб с размери 10/30см.

В голяма купа разбъркайте  брашното, овесените ядки, канелата, содата и оставете настрана. В по-малка купа, с миксер разбийте маслото, докато стане на крем, добавете кафявата и бяла захар и разбийте отново. Сложете яйцето и ванилията.

Добавете сместа, когато е добре разбита, при брашното и овесените ядки и бъркайте на ръка, а после ябълките и шоколадовите парченца. Сместа ще е много гъста, затова бавно, с лъжица бъркайте, докато всичкото брашно се поеме от влажността на ябълките, маслото и яйцето.

Изсипете в готовата тава и печете около 40мин, като внимавате да не се препече, защото сладкиша е хубав влажен. Когато е готов извадете го от тавата и го оставете да изстине около 30мин, за да не разтопи глазурата.

Междувременно разтопете белия шоколад на водна баня, добавете крем сиренето и ванилията и разбийте с миксер.

Когато сладкиша се е охладил нанесете внимателно глазурата.

Ммм, есен на хапки.

Риба с прошуто и домашно песто

Това е една рецепта, която използва качествата на сушените домати на фурна до предела на възможностите им за галене на  вкусовите рецептори. С много малко усилие може да сглобите вечеря, която ще задоволи дори Гордън Рамзи (или киселата съседка от втория етаж, която все намира за какво да направи забележка).

Използването на възможно най-качествените продукти е разковничето тук. Малко на брой и претърпяващи незначителна топлинна обработка, няма какво да покрие евентуални недостатъци и да им помогне, ако текстурата на рибата е водниста или прошутото е лошо и дебело нарязано. Затова, ако решите да правите тази рецепта, изберете специален случай и се постарайте всичките четири съставки да са на ниво.

ПАНГАСИУС С ПРОШУТО КРУДО, ПЕСТО ОТ СУШЕНИ ДОМАТИ С БОСИЛЕК

4 филета охладен пангасиус или друга не тлъста риба

8 ленти прошуто

1 бурканче сушени домати в зехтин (купено или домашно приготвено)

25гр. пресен босилек

Щипка сол

В пасатор сложете доматите и зехтина, добавете босилек и сол. Мелете до получаване на не много гладко песто.

На чиста дъска полагате две ленти прошуто една до друга, намазвате обилно с песто, слагате едно филе от пангасиус напряко и увивате плътно. Нареждате всичките четири увити филета в тава и печете около 20 мин на 200˚С.

Поднасяте със свежа салата и червено вино (и си подгответе подходящи думи за приемане на комплименти).



Пай с мед и фъстъци или смъртта на търговския пътник

Когато прочетох рецептата за този пай си казах – най-после рецепта с фъстъци! Тези ядки на детството ми, единствените, които се продаваха на всеки ъгъл, бяха безумно евтини (50ст за 50гр, ако не ме лъже паметта), но си бяха нещо специално. Така де, с джобните, които ми даваха не можех да си ги позволя всеки ден..

Сега обаче, фъстъците имат незавидната съдба на ядка, която никой не обича и никой нищо не извлича от нея. Маргинална ядка, от периферията на кулинарията и съвсем изгубила любовта на масите. Има фъстъчено масло наистина, но зехтина, олиото и дори сусамено олио са по-предпочитани. Чували ли сте някой да каже: ‘Най-обичам фъстъци!’? По улиците по-ниско културните лющят семки – това сега е най-любимото; по купоните фъстъците се ползват само за ‘разреждане’ на истинските ядки – купуваш ½ кило бадеми и ½ кило фъстъци и като ги омешаш те изглеждат като цял килограм бадеми. Да, ама не, защото обикновено всички си избират бадеми и фъстъците пак остават на дъното на купичките – нежелани и пренебрегнати.

В този пай обаче, фъстъците са звездата. Единствения проблем е, че това е най-сладкия пай, който някога съм вкусвала. Освен това има толкова много калории и мазнини, че (след като сте го опитали) ви съветвам да го раздадете на съседите – мога да ви уверя че хората, които наистина си падат по сладкото ще го оценят високо и ще ви похвалят искрено.

Точно бях го направила, когато един строител дойде да гледа как да се оправи стълбището на двора. Беше неучтиво да не му предложа от сладкиша. Той прие да хапне, аз му отрязах едно огромно парче и докато го гледах как лакомо го яде си представях, как всичкото масло се разлива по артериите му и старателно ги запушва. 150гр масло в тестото и 200гр в пълнежа, без да броим ядките и меда, не си е шега работа. Похвали сладкиша и каза, че ще прати оферта. Дано артериите му издържат до след като е пратил работниците  ;D

ПАЙ С МЕД И ФЪСТЪЦИ

За тестото

300гр брашно

150гр масло

75мл вода

Следвайте инструкциите ето от тук. Това количество тесто е достатъчно за основа на 26см пай.

За пълнежа

200мл мед

100гр захар

Щипка сол

200гр масло

100мл течна сметана

1 яйце

1 жълтък

250гр фъстъци

Върху набрашнена повърхност разточете тестото с дебелина 4 мм, след което внимателно го вдигнете с помощта на точилката или като го сгънете на две и покрийте дъното на тавата , като изрежете стърчащите краища по ръба. Оставете в хладилник около 30мин или докато приготвите плънката.

Загрейте фурната на 165˚С.

В тенджера сложете меда и захарта на слаб огън, докато захарта се разтопи и смеси с меда. Добавете маслото и оставете да заври лекичко, като разбърквате често. Махнете сместа от котлона и я оставете да се охлади за около 20мин.

Когато се е охладила достатъчно, че можете да потопите пръст в тенджерата без да издадете ужасяващ писък добавете сметаната, като разбивате с миксер; после добавете яйцето и жълтъка.

Разпределете фъстъците равномерно върху тестото, след което ги залейте с медната смес.

Печете по средата на фурната около 45мин до час. Готова е, когато като разклатите тавата сместа се поклаща съвсем леко.

Оставете да изстине напълно, преди да нарежете или ако искате да сервирате още топло много, много внимавайте да не се изгорите с горещата смес и комбинирайте със сметанов сладолед.

П.С. За една по-изискана версия на този пай можете да замените фъстъците с кедрови ядки.

Салата от смокини, бъфало моцарела и прошуто

Това е една ужасно красива и вкусна салата.

Ароматът на добре узрели смокини, пресен босилек и плътността на моцарелата се смесват при всяка хапка; зрънцата на смокините се пръскат в устата, смесват се със сладостта на меда и пиперливостта на зехтина.

Пир за всички сетива.

САЛАТА ОТ СМОКИНИ, МОЦАРЕЛА И ПРОШУТО СЪС ЗАЛИВКА ОТ МЕД И ЛИМОН

500гр добре узрели смокини

200гр прошуто

25гр. босилек

250гр. биволска моцарела (2 пакетчета)

За заливката

6 с.л зехтин

3 с.л сок от лимон

1 с.л мед

Щипка сол

Пипер на вкус

В малка купа направете заливката първо. Смесете захтина, сока от лимон, меда, пипера и солта. Бъркайте с вилица, докато се разтвори меда. Оставете настрана.

В голяма чиния нарежете смокините на половинки и четвъртинки, в зависимост от размера. Резените прошуто навийте на рула и разположете около смокините. Нарежете моцарелата на шайби и босилека на едро и добавете към смокините и прошутото. Залейте с цялото количество заливка, лъжица, по  лъжица.

Върви прекрасно с дъхав хляб и чаша червено вино.

Парата – още един индийски хляб

Парата (понякога срещано и като ‘паранта’) е плосък, индийски хляб, чието основно предимство е, че се пържи и става бързо. Името на хляба идва от две индийски думи ‘парат’, което ще рече пласт, слой и ‘атта’, което е брашно. Буквално името се превежда пластове сготвено брашно.

Напластяването на тестото се получава от метода на разточване, който ще илюстрирам в снимки малко по-долу.

Парата се прави от две основни съставки – брашно атта, което е вид пълнозърнесто брашно и джии – пречистено масло, много популярно навсякъде в Индия. Джии се прави, като несолено масло се остави да къкри дълго време, докато цялата вода се изпари и остане златистокафява утайка на дъното. Всичко, сготвено с джии добива характерен аромат на запържено масло. Освен това джии издържа много дълго време на топло, без да се развали, което за климата на Индия е жизненоважно.

Казвайки всичко това си признавам моментално, че сготвих хляба с обикновено, обезсолено масло. Джии, както и много други индийски манджи имат навика да са много вкусни, но ужасно вредни или да вмирисват къщата с дни – нещо, което аз рядко съм навита да толерирам.

ПАРАТА

320гр пълнозърнесто брашно

30гр масло

150мл вода (приблизително)

50гр разтопено масло, за поръсване

50гр масло, за пържене

Започнете с пресяване на брашното в голяма купа. Стрийте с 30гр масло, след което добавете достатъчно вода, за да се получи твърдо тесто. За разлика от масленото тесто за пай, това има нужда от сериозно месене – 5-6 мин, докато се получи необходимата твърдост. Покрийте с кърпа и оставете да престои час. Ако го оставите в хладилник може да престои и много по-дълго.

Разделете тестото на 8 равни части. Всяка част направете на топка, после разточете на кръг с диаметър 15см. Намажете с разтопено масло всеки кръг и навийте на фуния. После направете от фунията охлювче; сложете охлювчето на една страна и го сплескайте, като пак го разточите на кръг, с диаметър 15см. Този метод помага за образуването на пластове брашно, разделени от масло.

Запържете кръговете, като използвате бучка студено масло за обилно намазване на дъното на тигана.

За разлика от наан, който е с приятен и благ вкус, този хляб е много силен и тежък, заради голямото количество масло. Толкова е вкусен обаче, че може да хапвате само него. Комбинирате го със салати, леки зеленчукови гозби или сухи меса.

Френски макаронс

За тези френски бижута съм писала и преди. Те са моят кошмар, моята любов, изкупление и радост. Направата им прилича на ювелирно изкуство, толкова са капризни, че е достатъчно миг невнимание, за да се наложи след това да ядеш цяла тава неполучили се макаронс сама, преглъщаща сладките белтъци и сълзи едновременно.

Все по-рядко обаче, не ми се получават. Все по-често успявам да ги направя съвършени. Както беше и този път.

Л. донесе от ‘Дар от боговете’ една дузина макаронс от Франция. Всичките различни, красиви и фини. Естествено това ужасно жегна моята амбиция, да се меря с най-добрите и веднага завъртях една доза. Рецептата е ето от тук.

Следвайте я най-старателно и ви пожелавам успех!